Уханието на вековете

0
138

Първата ароматна формула, известна на човечеството, е тамянът, наричан още “Благоуханието на Христос”. В Библията срещаме рецепти на ухания, при които се използва бадемово и розово масло, ароматна смола, канела, боровинка. Древните египтяни всъщност били първите, които превърнали благоуханията в неделима част от културата си. Те използвали тамян по време на религиозните си церемонии, а телата си ароматизирали с помощтта на канела и мед. Парфюмите тогава стрували по-скъпо и от злато и били достъпни само за знатните личности. Клеопатра парфюмирала платната на своята ладия – това бил оригинален начин да извести за пристигането си.

В Персия парфюмите били вид отличителен знак. Заможните персийци отглеждали в градините си прекрасни червени рози, жасмин, лилии, теменуги. На персийците дължим розовата вода, а също и козметичните грижи след баня. Телата си мажели с мускус.

След победата на Александър Македонски над персийския цар Дарий, културата на ароматите прониква в Гърция. Елините вярвали, че винаги след като някой бог стъпи на земята, след него остава “шлейф” от благоухание. Гърците също имали свой принос в парфюмната наука – те описвали създаваните ароматни композиции в зависимост от мириса и от използваните растения.

А пък древните римляни създали традицията след бръснене да се използват уханни мехлеми. Къпането в римските бани неизменно се съпровождало от масаж с благовонни масла.

Арабският лекар Авицена извършил революция в парфюмното дело, като изобретил метод за получаване на есенции чрез дестилация. На изток ароматите имали свое запазено място в религиите. Например пророкът Мохамед обещавал на последователите си Райска градина, потънала в пищни благоухания. В арабските домове гостите се пръскали с розова вода в знак на уважение.

В Индия до днес в един от храмовете на Мадрас ежедневно мажат по огромната фигура на свещения бик ароматни масла дотогава, докато скулптурата не заблести.

Документиран факт в парфюмерийната история на Стария континент е патентът за продажба на парфюми, издаден от Хенри VI в Париж през 1190 год. Първоначално във Франция уханията се изполвали за парфюмиране на ръкавици, за да прикрият неприятния мирис след обработката на кожата. След време започнали да ги употребяват като… заместител на водата и сапуна. Когато Наполеон идва на власт, въвежда на мода ваните и популяризира парфюмите. Бонапарт обичал аромата на теменужки и жасмин и дори по време на бойни действия употребявал флорален одеколон. Впрочем остров Корсика е родното място и на един велик парфюмерист – Франсоа Коти, който пръв започва да създава цели козметични линии: пудра, парфюм, сапун, балсам с еднакъв аромат.

Редактор: Вера Янева

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here