Нови научни доказателства сочат, че силни травматични преживявания и предизвиканите от тях депресия, стрес, тревога и други проблеми се предават на следващите поколения. Според някои учени случващото се може да “включва” и “изключва” определени характеристики на гените чрез епигеничните механизми. Епигенетиката (от гръцки: епи–над, в допълнение) е нов модерен дял на генетиката, която се занимава с механизмите, активиращи даден ген, изучава биохимични съединения, които са „инсталирани” към наследствения материал и от които зависи кои точно гени и кои участъци от ДНК са активни. Изследователите са почти сигурни, че се касае за епигенетично препрограмиране, което се наследява (т.е. промените в организма, провокирани от начина ни на живот, могат да бъдат предавани по наследство). Оцелелите от атентати, например, често имат ниски нива на стрес хормона кортизол, което е свързано с посттравматични разтройства. Това се наблюдавало и при много от децата им и според учените е унаследено, а не въпрос на отношение и начин на отглеждане. Тази идея не е нова, още през 18 век френският биолог Жан-Батист Ламарк лансира теория, според която характеристиките на личността, придобити по време на живота, се предават на поколенията. Но тя все още е спорна.
