Някъде в Южна Америка, преди столетия… Отряд испански конкистадори минава през джунглата. Целта им е Куско, столицата на инките. Млад офицер, на когото е заповядано да разстреля група пленници, вдига оръжието си. Изведнъж взорът му попада върху непознато бяло растение с божествена красота. Пленен от неговото съвършенство, той пада на колене и отправя гореща молитва към Всевишния. Действието му не остава незабелязано. Командирът грубо тъпче нежното цвете и издава заповед офицерът бъде разстрелян за неподчинение…
Историята е с кървав финал, но легендата останала. Завоевателите често срещали красивото растение по пътя си. Приличало им на бял гълъб (символ на Божия дух), затова го назовали Peristeria elata – цвете на светия дух. Цветът на орхидеята притежава съвършена симетрия, символ е на двете първозданни начала – мъжкото и женското. Думата орхидея за първи път е използвана от древногръцкия учен Теофраст и означава… тестис (заради формата на луковиците на рода Orchi).
Бумът на орхидеите в Европа започнал от Англия през XVIII век. През 1731 год търговецът Питър Колинс докарал растението «блетиа пурпуреа», което зацъфтяло след година. През 1813 на мъгливия Албион вече имало повече от седемдесет вида орхидеи.
Отначало хората не умеели да отглеждат ново растение от семе. До момента, когато Ноел Бърнар отделил от корена й почвообитаващата гъба, наречена Rhyzoctonia. И установил, че всъщност орхидеите живеят в симбиоза с тази гъба. (Веднъж попаднало в почвата семето се натъква на гъбата и …започва да се храни с нея. Понякога гъбичките изяждат семето, а понякога взаимно “похапват” един от друг и като плод на тази взаимна любов е растението, което си пробива път през влажната земя към слънцето. Някои видове орхидеи толкова са се приспособили към гъбичките, че могат да виреят без светлина, под земята). След това откритие вече било възможно размножаването на орхидеите със семена. (Може да става и с резници). Любителите на орхидеи правят понякога странни експерименти. Един от тях например поливал цветето си със сок от месо, в резултат на което растението станало невероятно красиво и високо.
Орхидеите са доста странни – някои от тях се опрашват от точно определен вид пеперуди, други наподобяват по форма анатомичното устройство на пчела, за да бъдат опрашени от търтей. Има орхидеи, които се оценяват като произведения на изкуството и се предлагат на аукциони, където достигат зашеметяващи стойности до 100 000 долара.
Прекрасните цветове се появяват на седмата година. Растението може да живее до сто години – почти като човек. Височината варира от няколко милиметра до 35 метра (Vanilla planifolia). Има видове орхидеи, които се прикрепят към други растения: дървета, понякога и храсти.
Английският ботаник, Джон Линдли, смятан за баща на науката за орхидеите, нарекъл първата цъфнала в Англия орхидея в чест на нейния стопанин. Така се появили знаменитите орхидеи Cattleya.
В парфюмерийната промишленост
Сред хилядите видове орхидеи, най-използвана при производството на парфюми е vanilla planifolia или ванилия. Повече от половината световно производство на ванилия е концентрирано в Мадагаскар. Френските козметолози възстановяват на острова изчезналата дива разновидност angraecum eburneum longicalcar, която може да се използва в козметичната промишленост, благодарение на овлажняващите и омекотяващите си свойства.
Освен от чисто икономически, французите са водени и от морални съображения: от една страна ще запазят един изчезващ вид, от друга, възнамеряват да спазват принципите на Fair trade, т.е да възложат отглеждането на орхидеите на местни фермери, като им осигурят справедливо заплащане. През 2006 г в Мадагаскар бяха посадени първите четири растения от този вид. В бъдеще те ще бъдат размножени и култивирани.
Екстракти от орхидеи се използват отдавна от водещите европейски парфюмерийни брандове. В последно време съставката започна да се прилага и в козметиката за коса, лице, тяло.
Азиатците всъщност отдавна използват орхидеите като средство за възстановяване и защита на кожата. В Япония например екстракт от орхидеи има в няколко известни козметични линии – грижа за кожата.
Редактор: Весела Христова
