Съвременната жена е изключително улеснена в избора си на средства за поддържане на интимна хигиена. Признайте си обаче, че всяка от вас си е задавала въпроса: как са се справяли жените преди 100, 200, 300 години?
В продължение на векове представителките на прекрасния пол винаги са търсили начин да си осигурят максимален комфорт в дните, когато природата им е напомняла за това, че са преди всичко жени. Използвали са различни материали, подходящи за целта, като много от суровините са зависили от климата и природните условия на обитаваната местност.
Например, богатите дами от Египет, Сирия и Вавилон са предпочитали праобразите на съвременните тампони, но направени от мек папирус. Тези, които били бедни, свивали тампончета от по-твърдата тръстика. В манускриптите на египетските фараони, датиращи от второто хилядолетие преди н. е., се споменават и тампони, направени от ленени влакна, които били “вкарвани в плътта” по време на менструация. Жителките на Древна Гърция също използвали саморъчно направени тампони от навита на миниатюрно руло тъкан или използвали дървено цилиндърче, обвито с абсорбиращ материал. Разбираемо е, че нито тръстиката, нито дървото не можели да осигурят пълноценно усещане за комфорт. Тампоните не били гъвкави и често предизвиквали възпаления.
Римлянките използвали по-деликатнисредства – рулца от мека вълна, намазани леко с мазнина. Византийските аристократки предпочитали вискокачествена кавказка вълна, която по специален начин се обработвала и се навивала. Японките пък изработвали топчета от тънки листове хартия с големината на орех. Ескимоските използвали животинска кожа с косъм, мъхове, стружки от елха. Тези, които живеели в близост до морето, употребявали водорасли.
За разлика от тях, европейките предпочитали прототипите на съвременната дамска превръзка и в дните на менструация носели обикновена превръзка от плат, сгъната на няколко ката и прикрепена отвътре към колана на полата. Само че този вид превръзка била ненадеждна, създавала дискомфорт и представлявала отлична среда за бързото размножение на бактерии.
В началото на 20 век се появяват нови материи, последвани от иновации в областта на дамската хигиена. Първите превръзки се изработвали от мека, добре попиваща тъкан или тънка хартия, запълнена със слой раздробена целулоза, а под него се поставял целофан за предотвратяване на протичане.
Първите промишлено произведени превръзки се появяват в САЩ. Дотогава жените използвали за интимна хигиена през критичните дни специално бельо или ленти плат, които се използвали многократно след пране. По време на Първата световна война медицинските сестри открили уникалните свойства на целулозната вата (лигнин) – нов материал, изработен специално като превързочен материал за ранените. Високата му степен на попиване е оценена по достоинство и жените се насочили към този вид защита през дните на менструация. От своя страна, използването му не по пряко предназначение привлякло вниманието на специалистите на фирмата Кимбърли Кларк, която през 1920 година започва промишленото производство на дамски превръзки. Отначало жените се стеснявали да ги купуват. Тогава в аптеките оборудвали специални стаи с паравани (като пробни), където дамите влизали, взимали стоката и оставяли монети в кошничка. Всичко било на доверие и никой не проверявал дали има пари или не в кошничката.
Първият тампон, прототип на днешните тампони, е изобретен малко по-късно– през 30-те години на 20 век и за разлика от твърдението в една нашумяла реклама, не са изобретени от жена гинеколог, а от мъж, загрижен за своята съпруга. Дотогава жените, за които удобството било жизнена необходимост – продиктувано от професионални или други причини, използвали саморъчни памучни тампони. Пре 1933 се извършва своеобразна революция. Съпругата на американския хирург Ърл Хаас, живеещ в щата Колорадо, обожавала да язди и не желаела да прекъсва приятните си разходки заради временното си женско неразположение. Грижовният съпруг изобретил специален тампон от хирургична вата с конец, снабден с картонена тръбичка (апликатор) за улеснение при използване. Изобретението било наречено «Tampax» – «tampon» (тампон) и «pack» (опаковка). Смята се, че в наши дни около 100 милиона жени използват тампоните като най-удобното и безопасно средство в критичните дни.
Компаниите, произвеждащи превръзки днес, постоянно усъвършенстват продукцията си. Горният слой е направен така, че течността, след като премине през порестата материя, да не може да се върне обратно и повърхността да остане суха. Сухотата обаче не е единственото изискване за качествените превръзки. Дебелата превръзка създава дискомфорт, пречи на нормалното движение и влияе на начина на обличане. Ето защо вместо дебелия слой от целулоза се използват материали, които попиват голямо количество течност, но с минимален обем. В превръзките от последно поколение има слоеве, които позволяват на кожата да диша. Те позволяват на влагата да се изпарява, като съхраняват течността отвътре. Предпазват от възпаления.
Редактор: Весела Христова
