Скъпи, обичам те и те лъжа!

0
108

Не се безпокойте – всички лъжат. Книгата-анкета на Морис Машино “Лъжа за двама” го потвърждава. Нещо повече – лъжата е необходима за устойчивостта на брака. Но това е доста трудно изкуство. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да станете истински “професионалисти”.
Харесва ли ви, когато ви нарекат “лъжкиня”? Не, естествено. Това ви довежда до състояние на истинска ярост и едва се удържате да не ударите плесник на този, който е посмял да ви нарече така… Обаче, вие наистина лъжете. Както между другото, правят всички. И при това по няколко пъти на ден, още откакто сте се научили да говорите. Разбира се, става въпрос за дребни лъжи, просто дребно “изкривяване” на истината, така че се чувствате спокойна. Но от време на време, особено когато сте направили някоя голяма глупост, се появява и някоя “голяма” лъжа. Но не ви харесва да го приемате така. Даже когато лъжете мъжа на живота ви, пак не ви се иска да ви изловят в “крачка” и да ви нарекат “лъжкиня”. И това точно е парадокса – всички лъжат, но никой не обича да му го напомнят.
Има обаче и друга причина. Ако допуснете пред себе си, че лъжете, това автоматично ще ви накара да приемете, че другите на свой ред може да лъжат вас.
Предпочитаме да се направим на “разсеяни”, мимоходом изнамирайки си оправдание.
Време е да се приключи с тази порочна практика и да се отнасяте към лъжата като към необходимост, а в някои случаи дори и като към дълг.

Ромео и Джулиета – откровени до крайност в любовта
В книгата си “Лъжа за двама”  Морис Машино разобличава “порочния” култ към истината на всяка цена. Абсолютната откровеност в любовта е също толкова опасна, колкото и в абсолютно всяка друга житейска сфера.
Типичен литературен пример е “Ромео и Джулиета”. И както всички знаят съвместен живот при тях не се е получил. Защото при тях става въпрос само за един модел на поведение – на деца, които са отрекли авторитета на родителите си. Резултатът – децата възпроизвеждат същия модел в брака си, и след отминаването на първоначалната еуфория съпружеските отношения остават инфантилни и започват да регресират. След време съвместния живот се превръща във война между “гадното” момче и “противното” момиче.

Настояването да се каже истината прилича на полицейски разпит

“…Признай си де, хайде, не увъртай (за да мога да получа власт над теб и лост за манипулация)”. Резултатът – или единият от съпрузите “признава” всичко и става “безгласна буква”, или съпрузите запазват достатъчно здрав разум да се защитят един от друг… и лъжат.
“Гласността” е опасна в съпружеските отношения, а лъжата е неизбежна. Не става въпрос за цинизъм между съпрузите, а за запазване на добрите отношения. По добре да излъжем, отколко да се опитаме да избегнем опасните въпроси да запазим чувство на виновност в себе си.
Този, който умее елегантно да излъже, запазва не само своята свобода, но и предпазва другите от излишно страдание. Всъщност именно тази лъжа позволява на двойката да съществува нормално продължително време. А абсолютната истина често се оказва в ролята на Инквизицията в сенейните отношения.

Не трябва да си казваме абсолютно всичко един на друг
Когато мъж и жена се обичат, те образуват едно цяло (особено в началото на отношенията). Те си мислят, че могат да си споделят абсолютно всичко. Но всъщност това е илюзия, опасно заблуждение. 100% “гласност” в семейството е невъзможна. Първо, няма да ви стигне времето, ако трябва да разказвате за абсолютно всяка ваша стъпка. И второ – всеки човек има неща, за които не би искал да спомене дори и сам на себе си.
Помислете си честно – дали и когато сте имали порив на “искреност” сте били абсолютно правдиви? Кохгато говорите за своите постъпки не се ли старате да се представите в поне мъничко по-добра светлина, или да поне отчасти да туширате прописките си?
По принцип всяка връзка не може без доверие. Не следва да поставяте под съмнение честността или искреността на партньора си и приемате това да даденост. Поради това “правдивостта” в отношенията ви изглежда подразбираща се от само себе си. И разбира се, трябва да се казва истината – но не при абсолютно всички обстоятелства и не на абсолютно всяка цена. Искреността в отношенията не трябва да прераства в някакъв душевен ексхибиционизъм. Едва ли например е добра идея да разказвате с подробности на съпруга си за сексуалния си живот с предишните си партньори. Или, ако в даден момент се усъмните в честността на партньора си (или дори в своите чувства към него), не следва веднага да му го съобщавате. Това ще го нарани и може да предизвика истински проблем там, където може би изобщо не съществува причнина за безпокойство.
 
Ларошфуко казва “В приятелството и живота често сме по-щастливи от това, което не знаем, отколкото от това, което знаем”
Често пъти казването на полуистина или само правенето на намек е за предпочитане.
В стабилните семейства съпрузите обикновено имат свои лични “жизнени пространства”. Ако някой държи прекалено силно да знае всичко, то това обикновено е симптом за проблем. “Ревнува, следователно… не ме обича! Не ми се доверява, следи ме, разпитва ме – не ме обича!!!”
Извод – ако искате да защитите себе си, партньора си и съвместния си живот, ще трябва понякога да поизлъжете!

Автор: Ангелина Могилевская

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here