Един от първите признаци за остаряване на кожата е видимото й повяхване. Кожата губи еластичността си, изглежда суха и вяла. Симптомите на дехидратираната, изтощена кожа могат да се появяват преди първите бръчки.
Обезводняването започва от епидермиса. Епидермисът се овлажнява на принципа на дифузията, поемайки влага от добре хидратираната дерма. Достигайки сухия рогов слой, влагата продължава движението си навън – към сухата атмосфера. Колкото по-добре роговият слой задържа влагата, толкова по-хидратиран е епидермисът.
Практически всички бариерни свойства на кожата са съсредоточени в този най-горен и най-тънък слой. Роговият слой е с дебелина около 13-15 микрона, като на стъпалата и дланите дебелината му може да достигне 600 микрона. Състои се от рогови люспи, които представляват механична бариера (подобно на тухлите в стената) и многослойни липидни пластове, които изпълняват ролята на цимент между тухлите.
За да възпрепятства загубата на H2O, роговият слой трябва да бъде покрит с нещо, което да е водонепроницаемо. Тънкият слой мазнина защитава кожата от дехидратация така, както восъчният налеп предпазва от изсъхване някои растения.
Причини за дехидратация
Учените дълго време са смятали, че основната причина за обезводняване е намаленото образуване на кожна мазнина. Днес е доказано, че това е нарушената липидна прослойка на роговия слой, която реално запазва влагата. Например при контакт с детергенти и разтворители, които влизат в състава на почистващите лосиони, миещи средства, а също и под въздействието на ултравиолетовите слънчеви лъчи.
В млада възраст, когато кожата е пълна със сили, нарушаването на епидермалната бариера няма драматични последствия. Веднъж получили сигнал, че бариерният слой е повреден, клетките на епидермиса започват да синтезират нови липиди и възстановяват липидния слой. След 30- годишна възраст този процес се забавя, което се отразява върху кожната пропускливост. Увеличава се не само изпаряването на влага, но нараства и вероятността от проникване на вредни вещества, увреждащи епидермалните клетки.
Незаменимите мастни киселини
Дефицитът на незаменими мастни киселини се отразява върху бариерните свойства на кожата.
Това са две полиненаситени мастни киселини – линолова (позната и като омега-6)и α-линоленова (позната и като омега-3). Друга необходима за здравето на кожата мастна киселина е γ-линоленовата (ензимите за нейния синтез намаляват с възрастта) и арахидоновата, която обикновено постъпва в организма с месото на нашата трапеза.
Комплексът линолеова, линоленова и арахидонова киселина е познат и като витамин F.
Симптомите на дефицит на витамин F са описани през 30-те г. Това са: сухота, зачервяване и лющене на кожата. Механизмът на тези промени е изучен сравнително неотдавна – в края на 80-те – началото на 90-те години. Витамин F е необходим за нормалното функциониране на епидермалната липидна бариера. Незаменимите мастни киселини свързват липидните пластове по такъв начин, че липидната бариера не се разслоява и съхранява добре влагата.
Липсата на незаменими мастни киселини води до обезводняване и повяхване на кожата.
Възстановяване на водния баланс
Водният баланс се възстановява с помощта на подходящи козметични средства и хранителни добавки, съдържащи незаменими мастни киселини. Сред най-добрите източници на омега-3 мастни киселини са лененото и рибеното масло. Маслата от пореч, вечерна иглика и коноп са най-богатите източници на омега-6 мастни киселини.
Витамин F се съдържа в растителните масла, във фъстъците, слънчогледовото семе, ядките (бадеми, бразилски орехи, кашу) и в авокадото.
Редактор: Весела Христова
