М-м-м… мини полата

0
92

Това лято минижупът отново ще бъде на мода. Без съмнение – обличаме го и мъжките погледи са наши! Цветовете са по наш вкус, всъщност – изборът на цвят почти няма значение. И без това дрешката е оскъдна – целта й е да разкрива, така че може и да остане незабелязана. Краката ни обаче няма да бъдат лишени от внимание.

Зад бляскавите витрини на бутиците днес виждаме изобилие от мини поли. Интересно би било обаче да разгледаме минижупите малко по-отблизо, например от историческа гледна точка. Все пак преди петдесетина години появата им е предизвикала истинска революция в света на модата.

Малко предистория

През XIX век господствали строги правила в женското облекло: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца.

Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.
Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война.

Жените се променили – те навлезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.

“Черната маргаритка”

Мини полата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия- в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречила при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелката Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене ( на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете ) и не след дълго в магазина й в Челси се появили мини полите. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“.

През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема -”черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече –  Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили произшествието.

Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена “Кавалер на Британската империя”, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Битълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си.
Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith’s Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг- Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки.

Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуржавана от съпруга си, създала своята първата колекция с доста естравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.

Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция мини пола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал мини полата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард.

От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант – набира сили за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.
 
На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ.- клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон.

Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само четири години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да  преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Днес минижупът продължава своя триумф, както на световните модни подиуми, така и в ежедневието. Без да изпадаме в крайности, нека просто да му се насладим. Една, две, три,… много горещи летни нощи.

Редактор: Весела Христова

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here