Безупречен вкус, силен характер и принципът “Успех на всяка цена” – това са основните черти на лейди Съвършенство. Няма нищо лошо в това, че се стреми да постигне съвършенство във всичко – и тя се чувства добре, а и на хората от близкото си обкръжение е от полза. Но… не е възможно да се обхване необятното. Постоянно стремейки се към идеалното, тя живее на ръба на своите възможности. Пред вас е… жената перфекционист.
Думата перфекционизъм произлиза от латинското perfectus – идеален, съвършен, безупречен. Американският професор по психиатрия Marc Hollender определя перфекционизма като „предявени към себе си изисквания за по-високо качество на извършваната дейност, отколкото го изискват обстоятелствата”. За вечния стремеж към съвършенство има и други наименования – „болест” на високите стандарти, синдром на отличничките, „женска болест” на 21 век. Обърнете внимание – именно отличничката, а не отличникът, т.е. този проблем засяга предимно жените. Познавате перфекционистката още от училище – съученичката, която не признава никаква друга оценка освен шестица и сериозно се разстройва, ако балът й не е най-високият в класа. Същото важи и за студентските години – цялата група пропуска определена лекция и отива на купон, а тя предпочита да се усамоти над учебника в библиотеката. Резултатът от усилията й е известен – отлична диплома и неизбежна неврастения. Същото това момиче тренира до изнемога във фитнес залите и без страх ляга под скалпела на естетичния хирург, само и само за да се сдобие със съвършена фигура и перфектна външност. Постепенно всичко останало губи смисъл за нея и главна цел в живота й става борбата с излишните килограми и бръчките.
За благото на обществото
Нарисувахме ли ви картина в черни тонове? Спокойно, ще добавим и светли краски. На първо място, това е най-рационалният психологически тип. Перфекционистката е организиран и дисциплиниран работохолик, способна да се натовари с много трудни задачи и да поеме отговорности, за каквито нейните колеги дори не са и сънували. Затова тя е търсена и предпочитана от работодателите, които, сигурни в нейните възможности, не се страхуват да й възлагат отговорни задачи. Но колегите й далеч не са във възторг – ръководството на фирмата постоянно дава за пример неуморимата работохоличка и изисква и от тях високи резултати. Истината е, че много често работохолизмът не носи особено издигане в кариерата, а на „жертвения олтар” е поставен личният живот. Високият стремеж към успех е оправдан само в областта на науките и понякога може да доведе до важни открития. На второ място, перфекционистката винаги спазва установените норми и правила в обществото и няма да се забърка в неприятни дела. На трето място, тя е умна, човечна и проницателна и ако ви е необходим ценен съвет – винаги се обръщайте към нея, със сигурност няма да ви подведе или излъже. И накрая, перфекционистката често се стреми да бъде от полза на обществото. На нея може смело да се повери разработката на социална програма или събиране на пари за благотворителност – тя ще направи и невъзможното, но ще постигне целта си.
Пътят на разбитите надежди
Както и да се опитваме да открием положителните страни на „стремежа към съвършенство”, това не променя факта – перфекционизмът пречи на нормалния живот. Какви са страничните ефекти?
Разочарование
По правило, преследването на високи идеали приключва с разочарование. Перфекционистката трудно може да създаде стабилно семейство. В търсене на безупречен спътник, тя рискува завинаги да остане сама – един мъж печели много по-малко от нея самата, друг прекалява с алкохола, трети е дебел и т.н. Нима те са достойни за умната-красива-силна жена?
Загуба на време
Стремежът всичко да е безупречно, дори и най-дребните детайли да са изпипани до съвършенство, отнема много време. Перфекционистката е способна с часове да чисти кухнята до пълен блясък, вместо да поиграе с детето си. Същото е и в работата й – заради своята хиперстарателност обръща прекалено внимание на подробностите, губи време и се бави с изпълнението на поставената задача.
Неспособност да се доведе работата докрай
Брат-близнак на перфекционизма е максимализмът, чийто девиз е „Всичко или нищо”. Максималистката смята, че е по-добре да захвърли започнатото или въобще да не се захваща с определен проект, ако е невъзможно да го изпълни идеално. Ето една обичайна ситуация – жената не се съгласява с предлаганата работа, тъй като й се предлага невисока длъжност с ниска заплата. Но минава време и нейните по-малко амбициозни връстнички отдавна вече са успели да изградят кариера, а тя все още е в очакване. Принципът „Искам всичко и веднага” може да провали живота на максималистката.
Обезличаване
Стремейки се фанатично да прилича на своя идол, перфекционистката почти изцяло се отрича от себе си – собствената й индивидуалност просто остава неразкрита, загадка дори за самата нея.
Причините
Открихте ли своя „портрет” сред характерните черти на перфекционистката? Ако не сте – отлично, но в случай, че сте намерила прилики, следващите редове може би ще ви помогнат да подобрите живота си.
Нека разгледаме основните причини за възникването на „болестта” на високите стандарти:
Под влияние на родителите
Според специалистите родителите имат немалка вина за отключване на перфекционизма – дъщеря им трябва да е отличничка на всяка цена, да се справя безупречно с уроците по музика, да се изявява в даден спорт или да се бори на всяка цена да заеме първото място в конкурсите за красота. За да отговори на високите очаквания, момичето започва да се стреми към все по-големи постижения и неусетно се превръща в перфекционистка.
Съвет: Да обвинявате родителите си за наложените високи стандарти не е желателно и не води до взимането на конструктивни решения. Просто спрете да живеете по техния сценарий, начертайте собствени планове за реализация, вместо да се опитвате да постигнете тези, наложени от родителите. Да, това не е толкова лесно, но с повече упоритост и инициативност можете да постигнете чудеса.
В конфликт със себе си
Много често ние самите култивираме в себе си перфекционизъм, измъчвайки се от нелепи комплекси. За всичко е виновен критикът, настанил се уютно в психиката ни. Например, жена с изумителна фигура си е внушила, че има излишни сантиметри някъде по тялото, които се забелязват от околните. И започва да се измъчва със строги диети, фитнес упражнения и какво ли не още, само и само да се отърве от този „недостатък”.
Съвет: Избавете се от болезненото себелюбие – научете се да се харесвате такава, каквато сте. Проявявайте снизхождение към собствените си недостатъци – близките и приятелите ви едва ли се вълнуват от тях.
Натрапчива идея
Замислените планове не се осъществяват и вие не сте в състояние да мислите за нищо друго, освен за проектите си. Уверена сте, че ако работите по 20 часа в денонощието, ще реализирате целта си. Но за съжаление усилията ви са напразни – сякаш се удряте в стена. Рано или късно осъзнавате, че целта ви е била просто мираж.
Съвет: Ако не можете да оставите натрапчивата идея, то поне не отблъсквайте хората, които са до вас. Когато разберете, че се борите с вятърни мелници, ще се зарадвате, че не сте изгубила приятелите си заради достигането на невъзможна цел.
Под натиска на телевизията и пресата
Телевизионните предавания и страниците на луксозните списания са препълнени с невероятни красавици. Създава се впечатление, че всички жени (в това число и вие) просто са длъжни да имат прекрасен бюст и дълги крака – такива са съвременните стереотипи, налагани от средствата за масова информация. За да станете копие на поредната красавица, се губят нерви, пари, време…
Съвет: Създаването на топмоделите и на холивудските кинодиви – това е цяла индустрия, където работят хиляди специалисти: хирурзи, козметолози, стилисти, гримьори, фризьори, фитнес инструктори. Прибавете и компютърната обработка… Да, те наистина са красиви, но на цената на какво?… Задайте си въпроса – струва ли си да се подлагате на безумни диети, да жертвате здравето си и да се лишавате от други радости в живота?
Двете страни на медала
Психологът Donald Hamachek говори за 2 вида перфекционизъм – нормален и невротичен. При нормалния перфекционизъм са налице лидерски качества, висока работоспособност, активност, мотивация за постигане на целта. В този случай жената правилно оценява своите възможности и реалните си способности. В случаите на невротичен перфекционизъм жената се стреми да покаже, че заслужава любов и всеобщо уважение и обикновено взима за ориентир еталон, който не съответства на потенциала й. И тогава стремежът й към съвършенство се превръща в самоизтезание – разочарованието от
неуспеха води до депресия, понижаване на самооценката, нездрава самокритика, чувство на вина, постоянно недоволство от себе си и т.н. Границата между двата вида перфекционизъм е много тънка и лесно може да се наруши, т.е. нормалният перфекционизъм да се превърне в невротичен.
Редактор: Поли Манолова
