Култовият имидж на фаталната жена

0
129

За пръв път този образ се появява в средата на 19 век в литературата.  Известен като Femme Fatale. Срещата с подобна дама била съдбоносна и свързана с нещастна развръзка. Пример за фатални жени в литературата – Лолита, Кармен, Настася Филиповна…

В модата обаче трагичният сюжет не е достатъчен. Визуалният образ  намира своето съвършено въплъщение в лицето на шведката Грета Густафсон (впоследствие известна като Грета Гарбо).

Мнозина смятат, че Грета Гарбо не блестяла със силен актьорски талант – в играта й се усещала доза фалш. Но имиджът й бил гениален. Актрисата съумяла да изрази визуално целия диапазон от характеристики на Фаталната жена: самотата, недостъпността, мистериозността и чувството за обреченост.

Преди Грета Гарбо изразът Femme Fatale имал неясен смисъл, с него наричали всяка жена, която внушавала чувство за опасност и забранени страсти. Гарбо внесла определено съдържание в образа. Тя, за разлика от Жената вамп или Светската лъвица, не преследвала користни цели и не използвала мъжете за пари или власт. Обричала ги на страдание, защото сама страдала. Нейната студенина не изразявала жестокост, а скривала едно наранено сърце и жестока трагедия в миналото. Имиджът на Фаалната жена в никакъв случай не е сексапилен или прелъстителен. Тя е студена, но въпреки това – магнетична. Привлича романтично настроените търсачи на приключения не с обещание за лесни наслади, а с интригуваща тайна и предчувствие за опасност.

Акцент в образа на Гарбо не били роклите или прическата, а очите и по-точно ГРИМЪТ. Прецизна черна линия върху горния клепач, отпускаща се няколко милиметра надолу по външните ъгълчета на окото. Тези милиметри били съществени за силата на погледа й, който изразявал страдание, самота, дистанцираност.  

Благодарение на Грета Гарбо имиджът Femme Fatale  става популярен в Холивуд.  Нейни последователки били Джоан Крофорд, Норма Ширър, Марлене Дитрих. Въпреки че (за разлика от Грета Гарбо) чертите на лицето й съвсем не били съвършени, Марлене Дитрих довела този образ до съвършенство. Заради съдбовния имидж, подчинявайки се на изискванията на режисьора Йозеф фон Щернберг, отслабнала драстично и си направила пластична операция. Арсеналът на визуални средства бил обогатен с още едно – светлината отгоре. По този начин обикновените черти на лицето на Марлене се превръщали в съвършена студена и загадъчна маска.

През 1939 година Femme Fatale изчезва. Започва Втората световна война. Образът на тайнствената непозната е сменен с девойката, която чака любимия си да се върне от фронта. Грета Гарбо напуска киното, а Марлене Дитрих участва във второстепенни комедии. Киноекраните за завладяни от нов пперсонаж – кръглоликата Бети Грейбъл. Фаталната жена става синоним на старомодност.
 
Известно е, че преди старото да възвърне модните си позиции, трябва да потъне задълго в дълбоко забвение. През 70-те години образът на фаталната жена се връща. Наистина, тогава е разгарът на сексуалната революция и никой не възнамерява да умира от любов. Мелодраматичните страсти на предвоенното кино предизвикват единствено усмивка. За сметка на това визуалният образ на  Femme Fatale в ретро изпълнение е символ на стил и елегантност. Той се връща в шоу бизнеса и модата, където до днес заема почетни позиции. Видеоклиповете на Мадона, фотосесиите на Надя Ауерман, театрализираните ревюта на Тиери Мюглер и Галиано неуморно експлоатират образа на Мистериозната дама.  В учебните си програми елитните школи за стилисти и модни фотографи включват изучаване на имиджа “Femme Fatale”.

Това определено означава, че и през 21 век магнетизмът на драмата, тайната и самотата е също толкова актуален, колкото преди 80 години.

Редактор: Весела Христова

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here