Туберозите – тези странни цветя, с форма на сноп дълги пера, обсипани с бели камбанки, нямат нищо общо с розите, но в съвременната парфюмерия заемат важно място. Характерно за цветовете е, че излъчват ухание до 24 часа след откъсването им.
Ароматът на туберозата е интензивен, сладък, наситен и напомня този на зюмбюла, затова и често е наричана „нощен зюмбюл” или „кралица на нощта”.
Родината на туберозата е Мексико. През XVI век започва масовото й отглеждане в Европа (Италия, Франция, Испания), в Мароко и Индия, където и сега се намират огромни плантации с това интересно цвете.
Етеричното масло от събраните на ръка цветчета на туберозата се добива по древната технология „анфльораж” – венчелистчетата се разполагат едно по едно върху дървени рамки, които са обгърнати от тънка тъкан, пропита с животинска или растителна мазнина без мирис. Тези рамки се оставят за известно време в прохладни тъмни помещения, където мазнините постепенно се свързват с етеричното масло. Процедурата се повтаря 30–40 пъти, докато ароматът не стане достатъчно интензивен. След това мазнината се разтваря с летлив разтворител и когато той се изпари се получава кафеникава маса – т.нар. „конкрет”. Следват много други процедури за пречистването на „конкрета”, докато се превърне в есенция. Операцията е дълга, много скъпа и се извършва в строга последователност и чак накрая се разкрива необузданият мирис на туберозата – мощен, натрапчив, омагьосващ аромат. Затова не е чудно, че един килограм готово етерично масло на световните пазари струва не по-малко от 12 000 щатски долара.
Ароматът на тубероза често се използва в цветните и в източните парфюмни композиции, но само като леко загатнато присъствие. Известните парфюмни носове го комбинират с други ароматни нотки, тъй като е доста тежък и своеобразен. В историята е известен само един пример, когато ароматът на туберозата е използван в качеството на основен компонент – това е парфюмът Fracas, композиран от Жермен Селие през 1947 г. за френската фирма Robert Piguet. Години по-късно (1990) на пазара се появява негова доста по-лека серия. През 1975 г. чувствената женственост на туберозата вдъхновява начинаещия тогава дизайнер Карл Лагерфелд да създаде парфюма Chloe за едноименната фирма. В сърцевината на този аромат са съчетани нотки на пет прекрасни цветя – роза, тубероза, карамфил, нарцис и жасмин, и благодарение на тази хармония се получава романтична и искряща композиция.
Комбинацията от тубероза и жасмин е най-любима и предпочитана от световноизвестните носове. Това съчетание се наблюдава в известния аромат „Jardins de Bagatelle” на Guerlain – свежо и изискано ухание, чиито деликатни нотки се разгръщат постепенно и завладяват с чувствеността си.
Парфюмът „5th Avenue” на Elizabeth Arden – този енергичен аромат, става много популярен благодарение на умелото композиране на разнообразни цветни нотки – към жасмина и туберозата са добавени магнолия, момина сълза, роза, иланг-иланг и ирис на фона на пикантните и чувствени нотки на амбър, мускус, ванилия и мускатово орехче.
Въпреки бързото развитие на парфюмерийната индустрия интересът към туберозата не е отслабнал. Тя деликатно присъства и днес в аромати на Givenchy, Escada, Guerlain и др., и придава изисканост и лукс на парфюмите.
Парфюмите, в чиито композиции са включени нотки на тубероза, са подходящи за изискани вечерни партита и с омагьосващото си ухание наистина са в състояние да ви превърнат в кралица на нощта.
Редактор: Поли Манолова
