Познато като удобна и практична дреха за лов, риболов, туризъм и активна почивка. А може би и като модерно облекло?
Поклонниците на стила military отдавна демонстрират привързаност към камуфлажното облекло, което се носи не само от мъже, но и от нежната половина на човечеството.
Малко история
От френски думата camouflage се превежда като кълба от дим. През 1939 год. патентът за изобретяване на тъканта с характерен цветови дизайн е получен от френския художник с руски произход Владимир Баранов-Росине, който я създава специално за нуждите на армията. По време на Втората световна война камуфлаж са носели военните от всички родове войски. Разцветката се подбирала, отчитайки географските особености на местността, където се планирали военни действия. Появили се дори камуфлажни бели облекла за воюване в снежни местности. Имало маскировъчни костюми в сиви цветове, чийто рисунък действително наподобявал кълба дим, а понякога дизайнът имитирал опадали листа.
Когато американците започнали военната операция във Виетнам, разработили за нуждите на армията повече от 40 модели – с разцветки «джунгла», «гора», «пустиня», «зима» и т.н. Интересен факт е, че петната на войнишката униформа изпълнявали защитната си функция на разстояние от петдесет до сто и петдесет метра, а на по-голяма дистанция се сливали в един неопределен цвят и по нищо не се отличавали от традиционната еднотонна военна униформа, която, както знаем, в повечето армии по света е с монотонен зелен или маслинов цвят.
На гребена на модната вълна
През 60-те години на 20 век маскировъчното облекло се появява и на модния подиум. Отначало по улиците го носят в знак на… протест срещу военната агресия. В началото на 90-те обаче камуфлажните дрежи се асоциират предимно с демонстрация на сила и мощ. Модната промишленост започва да създава т.н. псевдовоенни тъкани, различващи се от истинските маскировъчни платове с по-фина структура. Петнистата щампа се появява върху ленени, памучни платове, трикотаж и дори коприна.
Неведнъж военният стил е вдъхновявал скандалния дизайнер Джон Галиано., който допълва моделите си и с нестандартни аксесоари – кислородни маски, военни раници.
Друг дизайнер – Рикардо Тиши, също предлага оригинални камуфлажни модели. Той експериментира с животинските шарки, трансформирайки ги по различен начин – увеличени, издължени. Преди Тиши едни от най-популярните разновидности на маскировъчните тъкани бяха тези с класически анималистични принтове – зебра, тигър, леопард. За колекциите на Рикардо се казва, че са внесли нов ритъм в Givenchy.
Детски камуфлаж
От 90-те години на 20 век камуфлажът влезе и в детските гардероби. Този вид облекло е предпочитано заради факта, че не е ярко и “търпи” замърсяване, а и платът е доста здрав. Малките момченца пък до известна степен се чувстват съпричастни към света на “големите мъже”. Те имат отлични ергономични характеристики, ушити са от естествени тъкани с практичен дизайн.
Редактор: Весела Христова
