Лечебните свойства на калта са известни на хората още от дълбока древност. В Древен Египет използвали калта, която оставала на брега при разливите на Нил, за лечение на различни заболявания. През 16 век калолечението започва да се прилага в Италия, по-късно във Франция и в Германия. Постепенно използването на кал с лечебни цели се разпространява и в много други страни.
Състав и действие на лечебната кал
Лечебните кали, или пелоиди, се отнасят към полезните изкопаеми и се състоят от вода, органични и минерални вещества, газове, най-важен от които е сероводородът. В състава им влизат и биологичноактивни вещества (хормони, ензими, витамини, антибиотици). С наличието на антибиотици се обясняват и антимикробните свойства на пелоидите по отношение на стафилококи, стрептококи и други микроорганизми. Механизмът на действие на калта се базира не само на химичния състав, но и на температурата. Тъй като калта притежава висока топлоемкост и ниска топлопроводимост, температурата й след нагряване може дълго време да остане постоянна. Именно заради тези свойства, в съответната зона от човешкото тяло, където е нанесена калта, се подобрява кръвообращението, активизират се вътреклетъчните биоенергийни процеси и биохимични реакции. Чрез порите на кожата активните съставки на калта проникват в тъканите, а оттам – в кръвта. Това води до повишаване на обменните процеси, активизира се работата на важни ендокринни органи (хипофиза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза, полови жлези). Оздравителният ефект е резултат от комплексното действие на химичните, биологичните, електродинамичните и механичните свойства на лечебната кал. Калолечението изисква специализирана техника и технология за добиване на калта, за да се използват максимално уникалните й лечебни свойства.
Видове пелоиди
Лечебните кали се разделят на 4 основни типа в зависимост от произхода и техните физико-химични свойства: лиманно-лагунни, торфени, вулканични и изворни. Лиманно-лагунните пелоиди се образуват в солените водоеми. Съдържат значително количество минерални вещества и по-малко органични (около 10%) и имат най-силно изразени бактерицидни свойства. В България с лиманна кал се слави Поморийското езеро. През 1905 г. д-р Петър Стоянов преоткрива, а след няколко години проучва Поморийското езеро. То е образувано след катастрофално земетресение през 740 г. пр.н.е. След проучването му е построена калолечебница, а днес Поморие е известен морски калолечебен курорт. Поморийската лечебна кал е утаечно-лиманна, черна, мазна, с миризма на сероводород и със силикатно-карбонатен скелет. Препоръчва се за лечение на всички видове заболявания на опорно-двигателния апарат (с изключение на острите и специфичните), на периферната нервна система, гинекологични проблеми и стерилитет, както и на кожни заболявания. Торфените пелоиди се образуват в блатисти местности в резултат на продължително гниене на органични вещества и са богати на хуминови киселини с висока биологична активност. У нас е известно торфеното находище край град Баня (близо до Карлово). Калта се добива от мочурливо-блатиста местност с площ около 30 дка. Торфеното находище е пропито от минерална вода, а дебелината на торфения пласт е различна – от 30 см до 1,5 м. Торфът е с растително-органичен произход, обогатен с елементи от минералната вода. Получената кал има тъмнокафяв цвят, слаб мирис на сероводород, съдържа газове, хормони, антибиотици, витамини. Локално действа болкоуспокояващо и противовъзпалително, освен това ускорява и разнасянето на оттоци. Положителното влияние на лечебната кал върху обмяната на веществата и тъканното хранене засилва регенерацията на тъканите. Изворните пелоиди са тинести отлагания на дъното на пресни водоеми, получени при разлагането на обитаващите ги растителни и животински видове. Смята се, че изворните кали, които съдържат и минерални, и органични вещества, имат най-щадящо въздействие. Вулканичните пелоиди се образуват в резултат на вулканична дейност и съдържат най-много минерални вещества и само следи от органични.
Заболявания, при които се препоръчва калолечение
Спектърът на приложение на лечебните кали е много голям. Пелоидите са незаменими при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, нервната система, урологични, гинекологични, кожни (невродермит, псориазис, екземи) и други проблеми.
Противопоказанията са сравнително малко – при туберкулоза, тромбофлебит, тиреотоксикоза, бъбречна недостатъчност, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Не се препоръчва и при остри възпалителни процеси. Чрез калолечението се въздейства не само върху дадено заболяване, но и се повишава имунната защита на целия организъм.
Редактор: Поли Манолова
