Идеалното дупе е мечта за всяка жена. Ние също му се възхищаваме и се чувстваме истински щастливки, ако го притежаваме. Всъщност, пътят към него не е чак толкова дълъг. Именно затова през последните години като една от най-модерните козметични естетични процедури се наложи пластиката на седалището.
Най-честата причина да прибегнем до подобна интервенция е желанието да се оттървем от дълго измъчвал ни комплекс или пък просто стремежа да изглеждаме по-добре. Възможно е след операция за увеличаване на бюста например да забележим известна диспропорция между големината на гърдите и задните части например. Тогава решението отново е преоформане на седалището.
Процедурата може да се изпълни по два начина. Изборът на подходящия от тях се прави след съвместно решение на медика и пациента. Може да се използват естествени мастни натрупвания от други части на тялото ни или изкуствени импланти.
Процедурата, която залага на използване на естествени мастни натрупвания, има специфична технология на изпълнение. Тя се извършва под пълна упойка. Най-често от областта на корема, хълбоците, гърба или бедрата се изсмукват излишни мастни натрупвания чрез липосукция. Получените мастни клетки се вкарват инцизивно (чрез миниатюрни разрези) в областта на задните части, т.е. изграждат нови слоеве тъкан. Медикът използва вътрешнотъканното пространство в седалището и там вкарва извлeчените мастни клетки, които постепенно започват да функционират в синхрон с околните клетки.
Много хирурзи категорично поддържат този вид интервенция, тъй като при нея става дума единствено и само за пренос на клетки в различни области на тялото и организмът няма как да ги отхвърли, веднъж вкарани в седалището. Съществува обаче и рискът мастните клетки да се абсорбират от тъканите, с което фактически контурът на седалището отново ще бъде загубен. Именно затова няма единодушие сред естетичните хирурзи кой от двата вида интервенции е по-добрия. Преценката се извършва според конкретния случай.
Вторият тип естетична интервенция е свързана с вкарването на импланти в областта на седалището. Отново се използва пълна упойка. Операцията отнема около 2 часа. Имплантите са пълни със силиконов гел, който е достатъчно твърд, за да издържи на натоварвания и да не се разтече, дори и имплантът да се спука. Отново се прави разрез в областта на седалището – в долната му част, и се поставя импланта.
3 до 5 дни след операцията повечето пациенти се връщат на работа. В рамките на 1-2 седмици се носи превръзка, която да предпазва подложената на интервенцията област. Масаж или ултразвукова терапия може да се практикува до седмица след операцията.
Редактор: Стойна Атанасова
