Правото да се наричат родина на уискито си оспорват Ирландия и Шотландия.
Ирландците твърдят, че са изобретили кехлибарената напитка още през VI век. Първите големи заводи за производство на уиски в Дъблин се появили през XVIII-XIXв.
Като официална година за раждането на шотландското уиски се смята 1494 – дата, отразена в документите на шотландската хазна.
Първи започнали да правят уиски шотландските манастири. Монасите произвеждали скромни количества, които основно се използвали за лекарство. С течение на времето технологията била изнесена извън манастирските стени и се разпространила сред селяните. Постепенно уискито се превърнало в национално питие на Шотландия (т.н. скоч). През 1644г. за пръв път бил въведен акциз върху производството му.
Масовата дестилация на уиски започва през втората половина на XIX век, когато производството става промишлено. В този период възникват първите големи фирми, започват да се правят дори коктейли от няколко вида уиски в търсене на уникален аромат и силни усещания.
Процесът на отлежаване
Обикновено шотландското уиски отлежава в бъчви, в които преди е имало американски бърбън, но най-добър аромат се получава, ако отлежи в бъчви от херес, мадейра или портвайн – вина от Пиренеите.
В другите страни се използват съдове, в които са отлежавали различни алкохолни напитки. Понякога стените на бъчвата се обгарят или се използват дървени въглища за филтриране.
Стандартното шотландско уиски отлежава 3 години, малцовото- 5-12 г. Колекционерските сортове отлежават до 21 години, а редките – от 30 до 50г.
Ирландското уиски обикновено отлежава пет години, канадското – не по малко от шест.
По време на отлежаването се изпарява част от алкохолното съдържание – това е т.н. “дар на ангелите”.
Златистата напитка с твърд и елегантен аромат, получена след дълъг и изключително трудоемък процес, е питие за ценители – и не случайно се радва на завидна популярност по целия свят.
А дали не ни завиждат и ангелите за това?
Редактор: Весела Христова
