Как да прецените истинското си здравословно състояние? Говори ли ви нещо словосъчетание като „индекс на виртуалната маса“? Терминът е измислен от журналиста Даниъл Сибърг и е метод за изчисляване на цената, която плащаме с нашето здраве при използването на всяко електронно устройство. В скалата от 1 до 36, моят индекс е относително нисък: 23 (трябва да бъдеш Уилма Флинтстоун, за да имаш по-малко от 20). Това е повече от индекса ми на телесна маса и по-малко от моите години.Все още не мога да спра да се чудя защо моят непрекъснато звънящ iPhone допринася за силно „окабеленото“ ми и стресирано състояние. Сибърг е описал предимствата на диетата с ниско съдържание на технологии в книгата си “Диета с ниско съдържание на технологии: четири стъпки да излекуваш зависимостта си от технологиите и да си възвърнеш равновесието в живота”.Някои, като мене, могат да извлекат максимума от технологиите без да падат в техен план. Неговият лесен за спазване метод е създаден след провала на романтичната му ваканция в Южна Франция. Виновникът е бил безжичният интернет в хотела. Схемата включва интернет пости в продължение на месец и завръщане към „старите“ методи на забавление (четене на хартиени вестници, слушане на музика без прекъсвания в рамките на половин час). За три дни не изпращах текстови съобщения, не използвах нито едно от приложенията на своя iPhone и проверявах личната си поща само веднъж дневно. Приятелите и семейството знаеха, че могат да ми се обадят по всяко време. Планът е ограничителен, но не и ирационален.Никой не се обади. През първия ден се почувствах самотна, което може да бъде отчасти обяснено. Сибърг цитира невролога Ричард Рестак. Медикът твърди, че нашият мозък получава ударна доза допамин (вещество, от което се произвежда адреналин – бел. прев.), когато хората се свързват с нас. В паузите проверявах личната си поща в 19:00 часа – 22 непрочетени писма, 8 от хора, които познавах. Трябваше ми половин час за отговор. Задоволяващ резултат.На работа премахнах разсейващите ме браузъри (Сибърг препоръчва да ги намалим до пет). Преди това, аз се отклонявах от основната си работа с друга. Трябваше да си призная, че поставяйки ограничения на неща, които периодично издават звуци има успокояващ ефект и подобрява концентрацията. “Мисля, че сме склонни да преувеличаваме важността на комуникацията, тя не заслужва чак такова внимание”, казва Сибърг. “Поставяме си като приоритет такива неща като “Боже, веднага трябва да прочета това писмо” или “Веднага трябва да разбера какво става с него/нея”. Добре, какво ще стане, ако разбера това утре?”Изследването е още в начална фаза, за да разберем каква цена плащаме с нашето здраве за използването на технологиите, но журналистът е вдъхновен от изследване на учени от Университета в Станфорд от 2009 г., открили че хората, използващи повече от едно технологично устройство през деня по-лошо филтрират информацията и по-лошо се адаптират към промените, от тези, които използват само едно. “Според мен, колкото повече си въвлечен във високите технологии, толкова повече твоят ум се посвещава на оцеляването в обкръжението, което ще е проблем ако трябва да се фокусираш и да си завършиш работата”, казва Еял Офир, един от авторите на изследването. “Това също е въпрос на контрол. Дали искаме някой друг да ни казва какво ни е интересно или ние искаме да решим?”Но никой не препоръчва да се употребява “студена пуйка” (лечение от наркотична зависимост чрез рязко спиране на приемане на опиати – бел. прев.) “Не ме разбирайте погрешно”, казва Сибърг, “Сигурно и ден мога да прекарам без своя Smartphone. Това не е нещо, което трябва да разкараш. Като цяло, хората се втурват в прегръдките на всички тези високотехнологични джаджи, без да имат шанса да помислят дали наистина имат нужда от тях”.Сибърг върна технологиите в живота си, но винаги спазва три правила.1. “Не зареждам телефона си до леглото. Не искам спалнята ми да става втори офис.”2. “Не си взимам телефона, когато ходя на ресторант.”3. “И никога не отговарям на писмата преди 8, освен ако не е нещо спешно или важно. Малко ми е рано да започвам своя е-ден по това време.” Автор: Моли КрийдънПревод: Валерий Зайцев
